събота, 11 февруари 2017 г.

В крак с времето

Разказ от Николай Стойнов

- Добър ден, тук ли е за заявленията за смяна на име? - на вратата стоеше спортно облечен мъж. По анцуга му Адидас нямаше нито една гънка, сякаш беше изгладен с ютия (което си беше точно така).
- Да, кажете! - жената зад бюрото не се опита да прикрие отегчението си.


Мъжът избута пред себе си момче на видима възраст 7-8 години, влезе и затвори вратата след себе си. Върху бузите и челото на хлапето беше изрисувано българското знаме.
- Искам да сменя името на сина ми.
- Защо? - Гинка не беше чак толкова заинтригувана, че да отдели поглед от пасианса на монитора си.
- За да успее в живота, му трябва нещо по-модерно. Като Мачкайгришо! - по навик мъжът почти изкрещя последното изречение.
- Мачкайгришо! - повтори малкият като по команда.
- Искате да го прекръстите на Григор? - Гинка реши, че е време да разнообрази малко, и влезе във фейсбук. Започна да скролва бавно и методично.
- Не Григор, а  Мачкайгришо! - в друга ситуация изречението щеше да завърши с “тъпа овцо”, но с годините Янко се беше научил да спазва благоприличие пред хората, от които нещо зависи.
- Мачкайгришо! - с леко прегракнал глас отново се включи момчето.
- Ахаа, Гришо! Малко е разговорно, но мисля, че няма да е проблем. - Тя извади лист от чекмеджето. - Само трябва да попълните това формулярче.
- Не Гришо, бе... жена! - на лявото око на Янко се появи нервен тик, силно наподобяващ палаво намигване. Благодарение на него преди години бившият състезател по джудо се запозна с жена си. След тежка загуба на националите по футбол от Чехия, той просто искаше да плати сметката си и да се прибере да страда вкъщи, но сервитьорката Роси изтълкува тика му като сваляческо намигване и взе нещата в свои ръце. Останалото, както се казва, е история. - Искам синът ми да се казва Мачкайгришо! Мачкайгришо Хадживасилев! Кое точно не разбирате?!
- Мачкайгришо! - като ехо се чу бъдещият Мачкайгришо.
- Явно името му харесва - опита да се усмихне Гичка, за да разсее напрежението - А как се казваш сега, моето момче? - тя наплюнчи палеца на дясната си ръка и с него размаза част от боята по лявата му буза.
- Мачкайкобра Хадживасилев от София, Люлин трети микрорайон - издекламира малкият Хадживасилев.
- Мачкайкобра? Ама вие сериозно ли?! - Гинка се изправи и гневно скъса празния формуляр. - Аз да взема тогава да се прекръстя на Шерцингерка Николова!
- Ха, супер идея! - Янко се зарадва, че вече са на една вълна. - Наистина ли сте Николова?
- Вън! Вън! - слюнките излитаха с огромна скорост от устата на гневната жена и се приземяваха върху лицето на невинния Мачкайкобра, който геройски ги посрещаше, сякаш бяха крошетата на Кличко. Трикольорът на челото му започна да се размазва.


В този момент вратата рязко се отвори. В стаята нахлу мъж в зелена униформа, който застрашително размахваше полицейска палка.
- Ще се видим в съда! - процеди Янко през малкото останали в устата му зъби и излезе от стаята. Заради условната си присъда за дребно хулиганство предпочиташе да си тръгне, преди някой да извика ченгетата.


Момчето последва баща си с наведена глава. Във фоайето, доволни от надписа КУР, който току-що бяха издялкали, ги очакваха двамата му братя, близнаците Българи и Юнаци. Когато погледите им се срещнаха, усмивките по лицата им замръзнаха. Момчетата бяха наясно, че целият гняв на баща им довечера ще се стовари върху тях. Особено, ако националите по баскетбол загубят евроквалификацията срещу Финландия.